Начало
Активни Граждански Общности за Развитие и Алтернатива

Кръгла маса „Наследство” среща читалища и експерти

Сряда, 10 Април 2019

Двудневната кръгла маса „Наследство" се проведе на 28 и 29 март 2019 г. в гр.София с представители на 24 читалища от страната и над 40 участника. Събитието бе организирано от Платформа АГОРА в рамките на проект „Активни общности: изграждане на капацитет за промяна" и се проведе в партньорство с проект „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ"на Софийския университет „Св. Климент Охридски".

В рамките на кръглата маса се разгледаха различни аспекти на културното наследство, като се започна от европейско ниво и се постави въпроса защо наследството е важно за европейското и националното ни самосъзнание, какви политики са необходими, за да бъде наследството съхранявано и предавано на поколенията. В търсене на отговори на въпроса „как" това се случва , бяха представени няколко проекта, на Министерството на културата и проекта „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ", с фокус върху дигитализацията. Обсъдена бе и ролята на читалищата в този процес за намирането, съхраняването, запазването и предаването на местната памет и местното наследство.

Домакин на първият ден бе на кръглата маса бе Софийският университет „Св. Климент Охридски". Голямата европейска картина на политиките към нематериалното културно наследство очерта Силва Хачерян, началник на отдел „Регионални дейности" в Министерство на културата. Тя представи Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство и предприетите мерки от страна на България по прилагането й. Читалището като общностна организация и средище на общността, което съхранява живата култура и живата памет за това, което общността носи, е безспорно мястото, което има задължението и отговорността да го предаде на следващато поколение, през връзката между поколенията, между възрастните и техните деца и внуци.

От глобалната картина се премина към една мащабна национална инициатива, започнала през 2018 г - проектът „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ", който бе представен от чл. кор. проф. дин Иван Илчев. Проектът се изпълнява от дванадесет научни институции, от които 4 университета, 6 института на БАН, Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий" и Регионалния исторически музей - София. В работата на Центъра участват над 270 учени, което го прави едно от най-големите обединения на изследователи в страната. Проектът има и асоциирани партньори от средите на бизнеса, обществените комуникации, общините и гражданските организации, сред които е и Платформа АГОРА. Чрез него за пръв път се създава разпределена инфраструктура с мрежов характер, като целта и е да се обединят ресурсите на партньорите за създаване на нови продукти в областта на културно историческото наследство, включително да се създават продукти, които да могат да бъдат използвани от бизнеса и обществото, да се развива науката и да се модернизират установени практики. Усилията ще бъдат насочени в области като каталогизиране, дигитализиране и визуализиране на културното наследство. Бяха обсъдени възможни колаборации, съвместни дейности и бе отделено внимание на връзката между културно историческото наследство с икономиката.

Значително внимание бе отделено на прилагането на научния подход в темата за наследството. Научната гледна точка етази, която би предпазила наследството от злоупотреба или подмяна и би ни позволила да интерпретираме адекватно както материалното, така и нематериалното наследство. Този въпрос бе разгледан от проф. д-р Пламен Митев от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски" пресичайки темата за материалната и нематериална културна история с наследството от българското Възраждане. Той насочи вниманието както върху традициите от миналото, така и върху създаването на нови традиции в публичното пространство с предупреждението, че ако не е премерен добре ефектът от едно или друго ново събитие или инициатива, базирани на наследството, това може да доведе до неправилна оценка на един или друг исторически факт в националната ни история. Той призова при организирането на инициативи с оглед популяризиране на културно историческото наследство да се стъпи върху научния подход, върху това което науката вече е направила или се опитва да наложи. В тази връзка читалищата по места биха могли да съсредоточат вниманието си към тези документи и материали, които биха осветили допълнително ролята, мястото, изявите на местните хора.

От европейското и националното, темата за културно наследство премина към личностното ниво, на което човек преживява традицията и корените си, формирайки своя собствен културен пласт на идентичността си. Разговорът за духовното наследство продължи с писателя Захари Карабашлиев, който сподели, че „малките и големите семейни истории са много важни за осъзване на културното ни, а и по-голямото наследство на България. Ние сме сбор от нашите малки истории, всички сме атоми в цялото това нещо наречено България. Особено сега, когато България вече е на всички морета, където има българи, където свети отворен лаптоп и се пише на кирилица - там е и България. Културното ни наследство е там, където имаме хора с българска култура."

В заключение на първият ден Емилия Лисичкова обобщи, че наследството е във всички пластове на нашия живот. Тема - многолика, многообразна, с различни нива на размисъл, препратки и заявки. Същевременно наследството не е само право, то е и отговорност. Читалищата са с ясното съзнание, че правото им да пазят и съхраняват местната традиция и културно наследство е голяма отговорност, защото именно те го предават от поколение на поколение. Отговорност е не просто да го пазят, а да го предадат така, че да може то да се надгражда. Отговорност е да се запази ценността му така, че всяко настоящо или бъдещо поколение да види смисъла му през своите очи, а не през очите на своите предци. Това е важен урок, който всяко читалище - пазител и „ключар на съкровището", трябва да знае.

Вторият ден на кръглата маса започна с темата за наследството на българите в чужбина, представена от доц. д-р Мила Маева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Дали традициите са това, което сме наследили от нашите предци или това, което в момента виждаме? Когато се говори за културно наследство и неговото съхранение извън пределите на България трябва да се има предвид, че това е наследство, което се пренася от хора, принадлежащи към различни уникални общности. Традициите от България, които се пренасят зад граница често се модифицират. Роля за запазването и визуализацията им са многобройните институции, които българите изграждат зад граница: българските църкви, където се извършват и редица културни дейности (курсове по български език, отбелязване на празници); училищата и детските градини, съдадени на локален принцип (децата не само научават български език, учат български предмети, но и научават българските специфики, традиции и обичаи); читалища или кафета с библиотеки зад граница и не на последно място - футболни клубове. Много важно за традициите е тяхното преоткриване или изобретяване, тяхната промяна. Голямо влияние върху традицията оказва интернет, масовата култура, възможностите на хората да пътуват, да опознават други култури, културните взаимодействия не само между хора от различни населени места, но и хора от различни държави. Конкретни примери за културното наследство на българите зад граница са: предметите, които носят от България, свързани с носталгията; езикът като най-стабилната част от културното наследство, който се поддържа и чрез българската телевизия и възможностите на интернет, скайп, вайбър, който допринасят за засиленото общуване с родината; празничността, която включва съвместно празнуване на различни национални и традиционни празници; храната, като един от най-стабилните елементи на културното наследство, за който българите най-много страдат зад граница; музика и танци, като най-разпознаваемото културно наследство. Културното наследство показва връзката на българите в чужбина с родината. Българските родители искат децата им да бъдат като тях, да бъдат българи и да запазят своята идентичност, независимо от това че живеят в нова страна. За част от тях може да се каже, че културното наследство е зона на комфорт, дава им усещане за стабилност и сигурност, което те са загубили напускайки родината. Това е връзката им с миналото, но същевременно изгражда стабилни връзки между българите зад граница, което води до създаване на стабилни български общности и запазване на наследството при мигриране.

Връщането в пределите на България се случи с темата за съвременните предизвикателства пред културното наследство, за които разговаряхме с доц. д-р Джени Маджаров, ръководител на катедра „Етнология", СУ „Св.Климент Охридски". Той обясни, че за да отличим културното наследство от културната традиция, трябва да имаме предвид, че то е съставено от елементи, които са подвижни, събират се в система, която образува културата. Системата обаче зависи от много фактори и когато един от факторите започне да се променя, променя се и самата система. Културата е динамична, непрекъснато променяща се и това нейно развитие създава културни пластове т.е. създава културна традиция, а от там натрупването на културни традиции създава културното наследство. Какво е разграничението между културната традиция и наследство? Културната традиция е културата от близкото минало, т.е на предходното поколение, с която още имаме съприкосновение, докато наследството се търси назад в миналото - това са няколко културни традиции назад.

Акцент в дискусията бе оценъчния подход. Оценъчната страна трябва да подхожда към миналото от потребностите на настоящето общество, от ценностната система, от това кое е градивно и кое е важно. Важно е да имаме правилна оценка на това, което в миналото се е взимало за културно, дали в настоящия момент се счита за такова; това, което в миналото е било оценявано като добро, дали и в настоящето е добро. Не можем да заимстваме всичко от миналото, защото ще претоварим съвремието си. Препоръката бе да гледаме назад към културата оценъчно и подборно. Той акцентира върху факторите, които най-много влияят върху културата в настоящия момент: медийната среда, начина по който достига информацията до нас, продуктите на културните индустрии и технологиите. Най-силно това въздействие е върху езика, който е в основата на самосъзнанието -писмен и говорим. Опасността, която влиза през масовата медийната среда е тази, която касае нашата културна традицията. Подмяна на именната система, копиране на социално поведение, навлизане на нови социални отношения между поколенията. Друг съществен фактор, както за промяна на традицията, така и за наследството е урбанизацията, която изличава от колективната памет наименованията на селищата, на тяхната история, локалните традиции и родова памет.

В заключение от кръглата маса бе отбелязано, че във времена на доста свободна интерпретация на културната традиция и наследство трябва да бъдем внимателни, това да не доведе до деформации на смисъла. Същевременно не бива да отричаме и възможността да се създават нови традиции.

Участниците си тръгнаха с ново преосмислено отношение за това което правят, но и как могат да си взаимодействат при съхраняване и предаване на традицията и наследството както в страната, така и извън нея.



Назад

Свързани теми

Кръгла маса „Наследство”
Четвъртък, 28 Март 2019